12 jun 2020, 10:47

Там, където...

  Poesía » Otra
1.8K 2 9

ТАМ, КЪДЕТО...

 

Морето, което приютава  душата  

и я смирява като в природен храм.

Някъде там, между небето и земята,

където синьото е по-синьо  и от мечти,

посрещах изгреви, залези, бури

и си говорех с него на глас.

Там е моята първа любов и раздяла,

мойта първа капчица вяра, която

нося в себе си и до днес.

Там ме закърми любовта на мама.

Там изпитах първа смелост, и страх.

Там обикнах твърдостта на скалата,

която разбива всяка буря на прах.

Там са пуснали корени здрави

моята младост, зрелост и старини.

И знам, че обичам силата на словата,

които моето море ми дари.

 

Весела ЙОСИФОВА

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

23 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...