12 jun 2020, 10:47

Там, където...

  Poesía » Otra
1.8K 2 9

ТАМ, КЪДЕТО...

 

Морето, което приютава  душата  

и я смирява като в природен храм.

Някъде там, между небето и земята,

където синьото е по-синьо  и от мечти,

посрещах изгреви, залези, бури

и си говорех с него на глас.

Там е моята първа любов и раздяла,

мойта първа капчица вяра, която

нося в себе си и до днес.

Там ме закърми любовта на мама.

Там изпитах първа смелост, и страх.

Там обикнах твърдостта на скалата,

която разбива всяка буря на прах.

Там са пуснали корени здрави

моята младост, зрелост и старини.

И знам, че обичам силата на словата,

които моето море ми дари.

 

Весела ЙОСИФОВА

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

23 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...