12 jun 2020, 10:47

Там, където...

  Poesía » Otra
1.8K 2 9

ТАМ, КЪДЕТО...

 

Морето, което приютава  душата  

и я смирява като в природен храм.

Някъде там, между небето и земята,

където синьото е по-синьо  и от мечти,

посрещах изгреви, залези, бури

и си говорех с него на глас.

Там е моята първа любов и раздяла,

мойта първа капчица вяра, която

нося в себе си и до днес.

Там ме закърми любовта на мама.

Там изпитах първа смелост, и страх.

Там обикнах твърдостта на скалата,

която разбива всяка буря на прах.

Там са пуснали корени здрави

моята младост, зрелост и старини.

И знам, че обичам силата на словата,

които моето море ми дари.

 

Весела ЙОСИФОВА

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

23 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...