12 jun 2020, 10:47

Там, където...

  Poesía » Otra
1.7K 2 9

ТАМ, КЪДЕТО...

 

Морето, което приютава  душата  

и я смирява като в природен храм.

Някъде там, между небето и земята,

където синьото е по-синьо  и от мечти,

посрещах изгреви, залези, бури

и си говорех с него на глас.

Там е моята първа любов и раздяла,

мойта първа капчица вяра, която

нося в себе си и до днес.

Там ме закърми любовта на мама.

Там изпитах първа смелост, и страх.

Там обикнах твърдостта на скалата,

която разбива всяка буря на прах.

Там са пуснали корени здрави

моята младост, зрелост и старини.

И знам, че обичам силата на словата,

които моето море ми дари.

 

Весела ЙОСИФОВА

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

23 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...