Jun 12, 2020, 10:47 AM

Там, където...

  Poetry » Other
1.7K 2 9

ТАМ, КЪДЕТО...

 

Морето, което приютава  душата  

и я смирява като в природен храм.

Някъде там, между небето и земята,

където синьото е по-синьо  и от мечти,

посрещах изгреви, залези, бури

и си говорех с него на глас.

Там е моята първа любов и раздяла,

мойта първа капчица вяра, която

нося в себе си и до днес.

Там ме закърми любовта на мама.

Там изпитах първа смелост, и страх.

Там обикнах твърдостта на скалата,

която разбива всяка буря на прах.

Там са пуснали корени здрави

моята младост, зрелост и старини.

И знам, че обичам силата на словата,

които моето море ми дари.

 

Весела ЙОСИФОВА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

The work is a contestant:

23 place

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...