30 may 2016, 14:30

Там където ни няма

  Poesía
1.1K 0 8

 

                             Там, където ни няма,

                             сладкодумни морета 

                             надлъгват се с пясъка,

                             риби ходят по сушата

                             и учудено мигат с очи...

                             Странни птици 

                             обичат се в клони зелени

                             и гнезди любовта им -

                             от яйцето за час се излюпва

                             най- щастливото пиле!

                             Къщи с мъх по прозорците

                             пазят домашни огнища,

                             от отсрещния покрив

                             улулицата гони нощта...

                             А във утрото два водопада

                             са направили езеро в двора!

                             И е шарено, шарено, шарено...

                             И е пролет завинаги...

                             Там, където ни няма.

                             

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, че станахте съпричастни в моето пътуване в дебрите на въображението! С някои сме се виждали Там!
  • Чакай ме. Идвам. Хващам те за ръка и.. газ натам, защото го има. Все още. Само дето е позабравено...
    :*
  • Всеки носи усещането за Щастие в душата си и щом забрави да го посещава, светът губи цветовете си.... Много ми хареса твоето Там Поздравления!
  • Ако ни нямаше там, как бихме видели всичко това?!
    Интересен подход към темата!
  • Красива тъга!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...