30 may 2016, 14:30

Там където ни няма 

  Poesía
693 0 8

 

                             Там, където ни няма,

                             сладкодумни морета 

                             надлъгват се с пясъка,

                             риби ходят по сушата

                             и учудено мигат с очи...

                             Странни птици 

                             обичат се в клони зелени

                             и гнезди любовта им -

                             от яйцето за час се излюпва

                             най- щастливото пиле!

                             Къщи с мъх по прозорците

                             пазят домашни огнища,

                             от отсрещния покрив

                             улулицата гони нощта...

                             А във утрото два водопада

                             са направили езеро в двора!

                             И е шарено, шарено, шарено...

                             И е пролет завинаги...

                             Там, където ни няма.

                             

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, че станахте съпричастни в моето пътуване в дебрите на въображението! С някои сме се виждали Там!
  • Чакай ме. Идвам. Хващам те за ръка и.. газ натам, защото го има. Все още. Само дето е позабравено...
    :*
  • Всеки носи усещането за Щастие в душата си и щом забрави да го посещава, светът губи цветовете си.... Много ми хареса твоето Там Поздравления!
  • Ако ни нямаше там, как бихме видели всичко това?!
    Интересен подход към темата!
  • Красива тъга!
  • Приказна картина!
    А може би някога ще ни има и там...
  • В приказките...
    Но поне можем да ги прочетем.
  • Там където бихме били без "тежестта и бремето на придобитото" - така го разбрах, Раде. Много е хубаво, чудесно е!
Propuestas
: ??:??