30 мая 2016 г., 14:30

Там където ни няма

1.1K 0 8

 

                             Там, където ни няма,

                             сладкодумни морета 

                             надлъгват се с пясъка,

                             риби ходят по сушата

                             и учудено мигат с очи...

                             Странни птици 

                             обичат се в клони зелени

                             и гнезди любовта им -

                             от яйцето за час се излюпва

                             най- щастливото пиле!

                             Къщи с мъх по прозорците

                             пазят домашни огнища,

                             от отсрещния покрив

                             улулицата гони нощта...

                             А във утрото два водопада

                             са направили езеро в двора!

                             И е шарено, шарено, шарено...

                             И е пролет завинаги...

                             Там, където ни няма.

                             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, че станахте съпричастни в моето пътуване в дебрите на въображението! С някои сме се виждали Там!
  • Чакай ме. Идвам. Хващам те за ръка и.. газ натам, защото го има. Все още. Само дето е позабравено...
    :*
  • Всеки носи усещането за Щастие в душата си и щом забрави да го посещава, светът губи цветовете си.... Много ми хареса твоето Там Поздравления!
  • Ако ни нямаше там, как бихме видели всичко това?!
    Интересен подход към темата!
  • Красива тъга!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...