30 мая 2016 г., 14:30

Там където ни няма

1.1K 0 8

 

                             Там, където ни няма,

                             сладкодумни морета 

                             надлъгват се с пясъка,

                             риби ходят по сушата

                             и учудено мигат с очи...

                             Странни птици 

                             обичат се в клони зелени

                             и гнезди любовта им -

                             от яйцето за час се излюпва

                             най- щастливото пиле!

                             Къщи с мъх по прозорците

                             пазят домашни огнища,

                             от отсрещния покрив

                             улулицата гони нощта...

                             А във утрото два водопада

                             са направили езеро в двора!

                             И е шарено, шарено, шарено...

                             И е пролет завинаги...

                             Там, където ни няма.

                             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, че станахте съпричастни в моето пътуване в дебрите на въображението! С някои сме се виждали Там!
  • Чакай ме. Идвам. Хващам те за ръка и.. газ натам, защото го има. Все още. Само дето е позабравено...
    :*
  • Всеки носи усещането за Щастие в душата си и щом забрави да го посещава, светът губи цветовете си.... Много ми хареса твоето Там Поздравления!
  • Ако ни нямаше там, как бихме видели всичко това?!
    Интересен подход към темата!
  • Красива тъга!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...