С бърз танц извървях си живота

в комбинации страстни и тактове лични.

С учестени импулси и сърдечност с охота

всяка стъпка ми даде прозвища скришни.

Вихрени, бързи- младости необвързани...

Борих върхове и срещи със теб.

Вселената пренасочи ни в посоките бързеи.

Момчето с топлата длан, обгърна цялата мен.

Шарен свят, сънища в нива нереални.

Над мен небесата стелят лятното пладне.

И тишина…тишина, а след нея посребрени коси.

Преплетени пръсти, с вощеница молитви мълвим.

От наперени птици, вече не ни остана и пух.

Изнурени зеници втренчени в човешкия смут.

Къде отиваме, спри, разпозна ли гласа!

Деменция гони ни като кръгове във вода.

А под ребрата тръпката бавно угасва.

Само чашата с вино в нетраен спомен проблясва.

Приятелю, ветре, понеси ме в последния танц!

Прегърни с листопада и запей ми без глас!

Ти познаваш ми пулса и учестения такт.

Благослови ме сега и изтанцуваме последния  валс.