26 dic 2007, 18:38

Танц 

  Poesía » Filosófica
791 0 7
В средата на стаята празна лежа.
Танцуват във сенките духове слепи.
Безмълвно, раздиращо, тихо крещя,
да спрат да се смеят душите им клети.

А белите сенки над мене трептят,
езици изплезили чак до колене...
В стените се удрят и адски пищят...
За моя танц е, казват ми, време.

Обличат ми роба от смърт и тъга,
затварят ме в обръч и тихичко пеят.
И моят тих танц е безцветна дъга,
защото за мъка и жал те копнеят.

От демонски шепот оставам без глас,
в очите ми светят два въглена черни.
А в стаята свири призрачен валс…
Танцуват със мен моите призраци верни…

© Амбър Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??