В средата на стаята празна лежа.
Танцуват във сенките духове слепи.
Безмълвно, раздиращо, тихо крещя,
да спрат да се смеят душите им клети.
А белите сенки над мене трептят,
езици изплезили чак до колене...
В стените се удрят и адски пищят...
За моя танц е, казват ми, време.
Обличат ми роба от смърт и тъга,
затварят ме в обръч и тихичко пеят.
И моят тих танц е безцветна дъга,
защото за мъка и жал те копнеят. ...