26.12.2007 г., 18:38 ч.

Танц 

  Поезия » Философска
742 0 7
В средата на стаята празна лежа.
Танцуват във сенките духове слепи.
Безмълвно, раздиращо, тихо крещя,
да спрат да се смеят душите им клети.

А белите сенки над мене трептят,
езици изплезили чак до колене...
В стените се удрят и адски пищят...
За моя танц е, казват ми, време.

Обличат ми роба от смърт и тъга,
затварят ме в обръч и тихичко пеят.
И моят тих танц е безцветна дъга,
защото за мъка и жал те копнеят.

От демонски шепот оставам без глас,
в очите ми светят два въглена черни.
А в стаята свири призрачен валс…
Танцуват със мен моите призраци верни…

© Амбър Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??