... и пак е нощ, под небосклона
двама с теб пак си говорим,
а безброй звезди над нас греят
и луната е свидетел на това,
което се случва. Това е нашият танц.
И не ме интересува кой какво ще каже,
с телата ни всички мечти са наши
и ако аз падна, знам, че ще ми подадеш ръка
да вървим заедно по пътя към върха.
Имам нужда от теб, за да мога по-леко да дишам,
имам нужда от теб, за да се усмихвам,
искам те до мен, трябваш ми - за да изиграем
нашия звезден танц...
© Симона Todos los derechos reservados