Sep 6, 2009, 10:30 AM

Танц

  Poetry » Love
563 0 0

... и пак е нощ, под небосклона
двама с теб пак си говорим,

а безброй звезди над нас греят

и луната е свидетел на това,
което се случва. Това е нашият танц.

 И не ме интересува кой какво ще каже,
 с телата ни всички мечти са наши
 и ако аз падна, знам, че ще ми подадеш ръка
 да вървим заедно по пътя към върха.

 Имам нужда от теб, за да мога по-леко да дишам,
 имам нужда от теб, за да се усмихвам,
 искам те до мен, трябваш ми - за да изиграем
 нашия звезден танц...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...