6.09.2009 г., 10:30

Танц

564 0 0

... и пак е нощ, под небосклона
двама с теб пак си говорим,

а безброй звезди над нас греят

и луната е свидетел на това,
което се случва. Това е нашият танц.

 И не ме интересува кой какво ще каже,
 с телата ни всички мечти са наши
 и ако аз падна, знам, че ще ми подадеш ръка
 да вървим заедно по пътя към върха.

 Имам нужда от теб, за да мога по-леко да дишам,
 имам нужда от теб, за да се усмихвам,
 искам те до мен, трябваш ми - за да изиграем
 нашия звезден танц...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...