6.09.2009 г., 10:30 ч.

Танц 

  Поезия » Любовна
477 0 0

... и пак е нощ, под небосклона
двама с теб пак си говорим,

а безброй звезди над нас греят

и луната е свидетел на това,
което се случва. Това е нашият танц.

 И не ме интересува кой какво ще каже,
 с телата ни всички мечти са наши
 и ако аз падна, знам, че ще ми подадеш ръка
 да вървим заедно по пътя към върха.

 Имам нужда от теб, за да мога по-леко да дишам,
 имам нужда от теб, за да се усмихвам,
 искам те до мен, трябваш ми - за да изиграем
 нашия звезден танц...

© Симона Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??