15 jun 2017, 23:23

Танц

  Poesía
478 1 7

ТАНЦ

 

 

                                              Отново си с блестяща черна рокля

                                              червен колан и сребърна тока...

                   А аз с жадуващ и с блуждаещ поглед

                 те следвам във безкрая на нощта…

 

Танцуваме във нощи теменужни 

                                               с тела, рисувани от огнен цвят!

                                                     Желания от сънищата южни

               ни носят към вълшебния си свят...

 

                                              Танцувайки се стапяме в безкрая

                                              като искри летящи над жарта,

            но в този огън ще гориме, зная –

              от танца ни родена е страстта!...

 

                                              Отново съм със черен панталон,

                                              с червен колан и сребърна тока...

                                                      А ти с желаещ и  кашмирен стон

                   ме следваш във безкрая на нощта…

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...