29 nov 2007, 9:09

Танц във моята душа 

  Poesía » De humor
920 0 26
                                                  

                                                                   (хумористично, с трагичен привкус:)  

 

Има хора, на които

завистта им е другар,

злобата - добър приятел,

а пък критиката - цар.

Вчера разговор проведох

със един такъв човек.

Поизпатила си беше,

мислех си, ще влезе в ред.

Ала болка се забравя.

Позабрави я и тя...

Хвана верните другари,

ласкаво и под ръка,

на разходка се упъти,

че и понапъчи тя.

После бурно се понесе

в танц, във моята душа.

Да се включа в танца страстен,

мигом аз се изкуших,

ала мъдрост ме опази

и с усмивка я дарих.

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??