(хумористично, с трагичен привкус:)
Има хора, на които
завистта им е другар,
злобата - добър приятел,
а пък критиката - цар.
Вчера разговор проведох
със един такъв човек.
Поизпатила си беше,
мислех си, ще влезе в ред.
Ала болка се забравя.
Позабрави я и тя...
Хвана верните другари,
ласкаво и под ръка,
на разходка се упъти,
че и понапъчи тя.
После бурно се понесе
в танц, във моята душа.
Да се включа в танца страстен,
мигом аз се изкуших,
ала мъдрост ме опази
и с усмивка я дарих.
© Криси Всички права запазени