2 nov 2013, 18:08  

Танцувай с мен 

  Poesía » Otra
1335 0 10

Танцувай с мен под тихата луна,

танцувай с мен под ласката на вятъра;

под сребърния звън на сутринта,

когато всичко е от чисто злато.

Когато всеки шум топи се в тишина

и всички тротоари сочат пътища,

когато се разгръща с лекота

постелята на нечия прегръдка.

 

Танцувай с мен пред края на света

и нека сътворят се всички мигове

от кадифената прозрачност на това,

което е създадено да съществува.

Което се създава в този миг

и жадно глътка въздух си поема.

Танцувай с мен, като последен стих

изплъзнал се по устните на времето.  

© Мариела Пидева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Духовността не се учи или копира. Човек или я има, или я няма. Жалко за, макар и светила в точните науки, тези които са духовно ограничени и осакатени, и нишката между "тънкия" и "плътния план" не съществува.
    Валентин, ти най-малко бива да се притесняваш и обвиняваш. Твоята "критика" бе поднесена по толерантен и интелигентен начин. Ти по-скоро сподели свое мнение, отколкото да философстваш кое е правилно и кое не. Други са тези, които е нужно да осъзнаят къде им е мястото и да не парадират и важничат в иначе нашия си духовен свят.
  • В стремежа си да пресъздадем и споделим чувствата и емоциите на душата си, не се ръководим от никакви математически теореми, физични закони, литературни правила и каквито и да било норми. Всеки един от нас е една волна неповторимост и в стремежа си да "експерементира" се получават какви ли не шедьоври. Е, част от тях ни допадат, други пък не чак толкова. Ами всеки има право да си харесва или не, и ако нещо не ни се е понравило просто да го пропуснем и продължим нататък.
    "За всеки влак си има пътници" и мисля, че не му е мястото тук да се доказваме като филолози, българисти, математици, физици и какви ли още не. Ние сме поети,творци и авантюристи и нашият свят е една мечта, блян, фатназия, но най-вече една огромна любов, любов към красотата, любов към чистотата, дори към болката, която ни учим да бъдем силни и калява устоите ни пред всяко предизвикателство на живота.
  • Тук попаднах съвсем случайно и коментарите ме накатаха да прочета този стих. Нито съм поет, нито литературен критик и анализ на поезията няма да права. Но знам български език доста добре. Като прибавите и факта, че съм филолог, мисля че можете да обърнете малко внимание на моето мнение. Нестандарртното мислене понакога води до голями открития в науката и техниката. Нестандартното изразяване също има място в литературата и изкуството. Стига да не е САМОЦЕЛНО! Навремето гелиалният театрален режисьор Юрий Любимов- художествен ръководител на световно известния театър "на Таганка" правеше нестандартни постановки на класически пиеси. Имаше огромен успех. Започнаха да му подражават и се получи пълна каша. На българската сцена също има такива постановки. Талантливи режисьори правят постановки на класически пиеси, но резултатът е много спорен. Смятате ли, че Иван Вазов ще познае пиесата си "Хъшове" ако види постановката на Александър Морфов? Като режисьор е много таланлив, спор няма. Но да се върна към въпросния стих. Освен "изтанцувай ме" има други неща които би трябвало да чокират логично мислещите хора. " сребърния звън на всичко което е ЗЛАТНО? Или "кадифена прозрачност". Кой от вас е виждал прозрачно кадифе, и даже да не сме виждали, каква асоциация събужда у нас този лишен от всякаква логика израз? Знам, че този коментар ще предизвика вълна от оплювания по адресс на моите писания. Не се притеснявайте, свикнал съм, и хич не ми пука! Не можем да забраним на хората да пишат каквото си искат. Но ние, които коментираме би трябвало да се отнесем сериозно към труда на един събрат или посестрима, и да коментираме произведението като литератърна единица, а не да венцехвалим автора, за да ни се отплати със своите хвалби под нашите писания. Не мога да разбера тези които бълват ласкави отзиви за стих пълен с нелогични неща. Изтанцувай ме било перфектно! Мечтай ме също е пълна глупост! И въобще не може да се служи като аналог на "нарисувай ме". Може още много неща да напиша за изрази които са измишльотини, например "усмихна ме". Нищо лично към авторката! Държа да подчертая това, не я познавам, не съм чел нейни стихове. Но мразя сладникавите хвалебствия от рода "гениално". "перфектно: и т.н. Колко души от "гениите" в Откровения живеят от доходите дошли като хонорари за "гениални" произведения, с каквито е пълен този симпатичен сайт?
  • Е Ками и Анабелл, аз не му се сърдя на Валентин. Щеше да е така ако ми беше задал въпроса "какво съм искала да кажа с това "изтанцувай ме", което щеше да е равно на "нищо не разбрах". Само мелодия, стигнала до сърцето ти и покорила душата, те кара да я танцуваш. В този смисъл и "изтанцувай ме" или усещай ме, или обичай ме. Но всяко мнение/без жлъчните заяждания/ е ценно за мен и ви благодаря, че не сте се ограничили с "харесва ми". А ето, че comeon (Септември ) го е ударил в десятката и то без филофожка помощ. Поздрави на всички
  • Изтанцувай ме...под звуците на ,,Малка нощна музика,,усетих го,много романтично!
  • Стихът ти наистина е като глътка чист въздух!Изтанцувай ме ми хареса страшно много!
  • Ами тогава хайде да му изтанцуваме едно!!!
    "Дами канят", може и от "фотографите"!!!
  • Хареса ми!
  • Хубавичко е, Мими, не му се връзвай, Валентин е симпатяга!!!
    Поздравчета и от мен!!! И... едно танго, моля!!!
    Обожавам да танцувам!!!
  • Хареса ми, но си мисля, че vale5 е прав Обаче, ако ти така го чувстваш е друго нещо. Поздравче от мен!
Propuestas
: ??:??