Танцувам пак...
Вали в очите ми неспирен ситен дъжд.
Запълва всичките отвори на душата.
От монотонност кипнал, стигнал свята ръж,
превърнал се в причастие за самотата.
Изгубен сред огромното поле,
което от далечно детство все сънувам,
с пуловерче кафяво от букле
невидим валс с надеждата танцувам.
Танцувам пак в щастлива бъднина,
в оскъдната прегръдка на луната.
На залеза в последна здрачина
от бъдеще, което ме помята.
И само вятърът отново ме зове
да хвърля всичко преживяно в звездна клада...
Душата-пътница, останала без тлен,
да следва жребия си без да страда.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Чувствам се обогатена, духовно израстнала... Ето така ми въздействат стиховете ти, Младене! Благодаря ти!
-
Благодаря ви, колеги по перо и приятели за подкрепата на скромните ми текстове. Благодаря за чудесните ви коментари, за високата оценка и за Любими. Дълбоко съм трогнат и ви пожелавам здраве и една великолепна нова седмица!
-
Браво!
Поздравления! -
Силна творба! Поздравления!
-
Престъпление е да се отмине в мълчание, Младене! Отново си сътворил перла! Поздравления!
-
Много красиви метафори! Да вървим по пътя начертан от съдбата ни, приемайки и хубавото и лошото, преплитайки бъдеще и минало! Поздравления, Младен!
-
Сърдечно ви благодаря колеги по перо и приятели!:
Петя, Елка, Йоана, Влади /скъпи приятелю, радвам де, че не ме забравяш/.
Благодаря и за високите оценки и за Любими! Миро /Aladin/ - трогнат съм от подкрепата ти! -
"Безспирният дъжд", завалял в очите на лирическия е съкровен стон или опит да скрие сълзите на наранената душа, която блуждае и трепти жива! Приел "причастието на самотата" авторът ни загатва с неподражаеми алюзии святостта на своите сънища и стремления към душевното, нравствено-чистото, извисеното. И ни повежда "волю или неволю" по красивия друм на своя неземен мироглед, готов да "хвърли всичко преживяно в звездна клада", но да запази святостта и непорочността на своята душа, затворница в едно тленно тяло.
Неподражаеми поетични образи, които са така майсторски изрисувани с умели метафори и алюзии, придават финност и неподражаем философски поглед над зримия свят и оставят траен отпечатък в съзнанието на читателя. Поздравления за недостижимото ти поетично майсторство, приятелю! -
Невероятно! Чувства, прогледнали в образи, спомени, загубени в настоящето, надежда, способна да се възроди въпреки всичко... Тънката нишка на безкрайността проблесва сред живота... Стига да я търсим...
-
"Изгубен сред огромното поле...танцувам пак в щастлива бъднина..." Самотен танц под звездите! Поздравления!
-
Отново прекрасен стих. Вдъхновяващ и силен. Браво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
