12 jun 2009, 13:03

Танцуващи звезди

  Poesía
1.3K 0 12

При мен е хаотично, разпиляно.

Мислите ми са бурно море.

Не можеш, дори и да искаш,

да ги докоснеш с твоите ръце.

 

Косите ми са огнена жарава,

запалиш ли ги, вода не търси.

Ще се оплетат в теб като змии

и ще забравиш за други жени.

 

Ръцете ми са мечове – бръсначи,

но ако искаш, ще те погалят те.

Нежни ласки могат да раздават,

довериш ли им се като малко дете.

 

Сърцето ми е каменно и твърдо,

но и то знае какво е любовта.

Наранявали са го предишните любови,

но възкръсна като лотос от калта.

 

При мен е хаотично, разпиляно,

но децата ни са танцуващи звезди.

Душите ни за силна обич се молят

и зазидахме всички лъжи.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...