При мен е хаотично, разпиляно.
Мислите ми са бурно море.
Не можеш, дори и да искаш,
да ги докоснеш с твоите ръце.
Косите ми са огнена жарава,
запалиш ли ги, вода не търси.
Ще се оплетат в теб като змии
и ще забравиш за други жени.
Ръцете ми са мечове – бръсначи,
но ако искаш, ще те погалят те.
Нежни ласки могат да раздават,
довериш ли им се като малко дете.
Сърцето ми е каменно и твърдо,
но и то знае какво е любовта.
Наранявали са го предишните любови,
но възкръсна като лотос от калта.
При мен е хаотично, разпиляно,
но децата ни са танцуващи звезди.
Душите ни за силна обич се молят
и зазидахме всички лъжи.
© Ванина Всички права запазени