27 abr 2016, 0:53

Танцът на един живот

  Poesía » Civil
598 1 4

 

Танцът на един живот
На площада, огряна от сноп светлини,
още старата опера чака
под прожектора ярък да се появи
балерината-лебед от мрака.

Тя на пейката вънка отново стои,
взор отправила в светлата сграда,
а във скута й старост болнава лежи
и в сърцето й споменът страда.

Ала ето, че хвана я той за ръка
и вратата пред нея отвори,
накъм сцената бяла за миг полетя,
после танцът й сам заговори.

Беше танц за един цял живот,
танц-съдба и любов и забрава,
танц издигащ до звездния свод,
танц за лебеда как остарява.

Тишината в ушите й пак изпищя,
стана бавно, разбуди покоя.
Беше сън, само сън, но успя
да танцува на сцената своя!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Въздействащо! Усещам как сърцето на балерината тупти... Как хората се превръщат в зависимост от предметите... А са толкова свободни поначало!
  • Беше сън, само сън, но успя
    да танцува на сцената своя!
    Много силни думи. Не зная защо, но все си мисля, че лебедите не остаряват.
  • Прекрасно е, Жени!
  • "балерината-лебед от мрака" - жестоко красив образ. Изтръпнах. Браво, Евгения! Много силно стихотворение. Оценката ми е безапелационно 5!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...