Танцът на един живот
Танцът на един живот
На площада, огряна от сноп светлини,
още старата опера чака
под прожектора ярък да се появи
балерината-лебед от мрака.
Тя на пейката вънка отново стои,
взор отправила в светлата сграда,
а във скута й старост болнава лежи
и в сърцето й споменът страда.
Ала ето, че хвана я той за ръка
и вратата пред нея отвори,
накъм сцената бяла за миг полетя,
после танцът й сам заговори.
Беше танц за един цял живот,
танц-съдба и любов и забрава,
танц издигащ до звездния свод,
танц за лебеда как остарява.
Тишината в ушите й пак изпищя,
стана бавно, разбуди покоя.
Беше сън, само сън, но успя
да танцува на сцената своя!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
