Танцът на един живот
Танцът на един живот
На площада, огряна от сноп светлини,
още старата опера чака
под прожектора ярък да се появи
балерината-лебед от мрака.
Тя на пейката вънка отново стои,
взор отправила в светлата сграда,
а във скута й старост болнава лежи
и в сърцето й споменът страда.
Ала ето, че хвана я той за ръка
и вратата пред нея отвори,
накъм сцената бяла за миг полетя,
после танцът й сам заговори.
Беше танц за един цял живот,
танц-съдба и любов и забрава,
танц издигащ до звездния свод,
танц за лебеда как остарява.
Тишината в ушите й пак изпищя,
стана бавно, разбуди покоя.
Беше сън, само сън, но успя
да танцува на сцената своя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
