geni24 (Евгения Георгиева)
202 615
27.04.2016 г., 0:53 ч.

Танцът на един живот 

  Поезия » Гражданска
373 0 4

 

Танцът на един живот
На площада, огряна от сноп светлини,
още старата опера чака
под прожектора ярък да се появи
балерината-лебед от мрака.

Тя на пейката вънка отново стои,
взор отправила в светлата сграда,
а във скута й старост болнава лежи
и в сърцето й споменът страда.

Ала ето, че хвана я той за ръка
и вратата пред нея отвори,
накъм сцената бяла за миг полетя,
после танцът й сам заговори.

Беше танц за един цял живот,
танц-съдба и любов и забрава,
танц издигащ до звездния свод,
танц за лебеда как остарява.

Тишината в ушите й пак изпищя,
стана бавно, разбуди покоя.
Беше сън, само сън, но успя
да танцува на сцената своя!

 

© Евгения Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Въздействащо! Усещам как сърцето на балерината тупти... Как хората се превръщат в зависимост от предметите... А са толкова свободни поначало!
  • Беше сън, само сън, но успя
    да танцува на сцената своя!
    Много силни думи. Не зная защо, но все си мисля, че лебедите не остаряват.
  • Прекрасно е, Жени!
  • "балерината-лебед от мрака" - жестоко красив образ. Изтръпнах. Браво, Евгения! Много силно стихотворение. Оценката ми е безапелационно 5!
Предложения
: ??:??