11 may 2012, 12:24

Танцът на мечтите

  Poesía
747 0 7

Безброй мечти танцуват в душата ми,

облечени като за карнавал,

прескачат хребетите непознати,

от вятъра подгонени - без жал.

 

Танцуват те и тялото притискат

във тихата походка на нощта,

в изтръгната от болката въздишка,

до сърцето ми доплувала с кръвта.

 

Погледна ли нагоре, към звездите,

искам да съм птица със крила,

на изгрева в дланите увиснала,

да съзерцавам от високото света...

 

В очите ми е пламъкът запален,

между нас изгаря сухата трева,

зелена улица сърцето прокарва,

до силните ти... топли рамена.

 

Безброй мечти танцуват в съня ми,

но една тъй-силно ме държи,

на утрото в лъчите му огрени,

отново да се стоплим... аз и ти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...