Безброй мечти танцуват в душата ми,
облечени като за карнавал,
прескачат хребетите непознати,
от вятъра подгонени - без жал.
Танцуват те и тялото притискат
във тихата походка на нощта,
в изтръгната от болката въздишка,
до сърцето ми доплувала с кръвта.
Погледна ли нагоре, към звездите,
искам да съм птица със крила,
на изгрева в дланите увиснала,
да съзерцавам от високото света...
В очите ми е пламъкът запален,
между нас изгаря сухата трева,
зелена улица сърцето прокарва,
до силните ти... топли рамена.
Безброй мечти танцуват в съня ми,
но една тъй-силно ме държи,
на утрото в лъчите му огрени,
отново да се стоплим... аз и ти...
© Миночка Митева Всички права запазени