Да бъда в танц. В злокобен танц.
Из светлосенките на мрака да бродя.
Със теб последно, за пореден шанс
във ехото на болката да ходя.
Една напред, една назад, една встрани
и после пак. Танго за раздяла.
Синхронни стъпки, пируети смъртни.
Във черна рокля с бяла дантела,
специално тази вечер само за нас.
Траурен танц и скъсана черна жартиера
като за последно в този късен час.
И чаша вино бяло.
С кръв като за цвят
и после всичко става вяло
в този шибан материален свят.
Танго за раздяла,
завърти се с мен!
Любовта песента си е изпяла
в някой стар, изминал ден.
Хайде да пием!
Разкъсаното няма как да зашием...
До дъно, давай!
Знам, че ти горчи.
В реалността не залагай,
спомените - тях тъпчи.
Танго за раздяла,
червено и черно
сливат се в паяжина бяла...
© Ро Си Todos los derechos reservados