23 ene 2016, 18:32

Тангото на Смъртта

  Poesía » Otra
530 1 2

Тангото на смъртта

 

Спектакъл омагьосващ и смразяващ -
две напред, веднъж назад - танц изпепеляващ!
Води Демонът тангото на Смъртта -
плавно с него в танц - Ангел със крила.

 

Черен, елегантен, силуетът демоничен,
жадно поглед впил във ангела магичен,
прихванал страстно крехкия му кръст -
го завърта в бесен ритъм, огнен, бърз!

 

От крилете снежнобели омагьосан той,
демонски към пропастта във танца свой,
води ангела пленителен ... ии.. разколебан
- сал за миг… умира в красотата ням.

 

В прелюдия на вечната борба,
Ангелът намигва на смъртта,
и с последния акорд, а той е на смъртта -
Демонът замира покорен от любовта!

 

Ренета Първанова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ренета Първанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Неповторим стил.Прекрасно, Рене!
  • Окото ми падна върху текста преди да съзре снимката. Вече бях сигурен, че този хубав, характерен със своята парадоксалност и в особено - искрящо черно - до пълна ригористичност, текст е на поетесата Ренета Първанова. Какъв по-голям атестат може да има за нечия поезия от нейната безпогрешна разпознаваемост? Приветствам те за написаното, Рени!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...