23 ene 2016, 18:32

Тангото на Смъртта

  Poesía » Otra
533 1 2

Тангото на смъртта

 

Спектакъл омагьосващ и смразяващ -
две напред, веднъж назад - танц изпепеляващ!
Води Демонът тангото на Смъртта -
плавно с него в танц - Ангел със крила.

 

Черен, елегантен, силуетът демоничен,
жадно поглед впил във ангела магичен,
прихванал страстно крехкия му кръст -
го завърта в бесен ритъм, огнен, бърз!

 

От крилете снежнобели омагьосан той,
демонски към пропастта във танца свой,
води ангела пленителен ... ии.. разколебан
- сал за миг… умира в красотата ням.

 

В прелюдия на вечната борба,
Ангелът намигва на смъртта,
и с последния акорд, а той е на смъртта -
Демонът замира покорен от любовта!

 

Ренета Първанова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ренета Първанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Неповторим стил.Прекрасно, Рене!
  • Окото ми падна върху текста преди да съзре снимката. Вече бях сигурен, че този хубав, характерен със своята парадоксалност и в особено - искрящо черно - до пълна ригористичност, текст е на поетесата Ренета Първанова. Какъв по-голям атестат може да има за нечия поезия от нейната безпогрешна разпознаваемост? Приветствам те за написаното, Рени!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....