23 янв. 2016 г., 18:32

Тангото на Смъртта

532 1 2

Тангото на смъртта

 

Спектакъл омагьосващ и смразяващ -
две напред, веднъж назад - танц изпепеляващ!
Води Демонът тангото на Смъртта -
плавно с него в танц - Ангел със крила.

 

Черен, елегантен, силуетът демоничен,
жадно поглед впил във ангела магичен,
прихванал страстно крехкия му кръст -
го завърта в бесен ритъм, огнен, бърз!

 

От крилете снежнобели омагьосан той,
демонски към пропастта във танца свой,
води ангела пленителен ... ии.. разколебан
- сал за миг… умира в красотата ням.

 

В прелюдия на вечната борба,
Ангелът намигва на смъртта,
и с последния акорд, а той е на смъртта -
Демонът замира покорен от любовта!

 

Ренета Първанова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ренета Първанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Неповторим стил.Прекрасно, Рене!
  • Окото ми падна върху текста преди да съзре снимката. Вече бях сигурен, че този хубав, характерен със своята парадоксалност и в особено - искрящо черно - до пълна ригористичност, текст е на поетесата Ренета Първанова. Какъв по-голям атестат може да има за нечия поезия от нейната безпогрешна разпознаваемост? Приветствам те за написаното, Рени!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...