23.01.2016 г., 18:32

Тангото на Смъртта

528 1 2

Тангото на смъртта

 

Спектакъл омагьосващ и смразяващ -
две напред, веднъж назад - танц изпепеляващ!
Води Демонът тангото на Смъртта -
плавно с него в танц - Ангел със крила.

 

Черен, елегантен, силуетът демоничен,
жадно поглед впил във ангела магичен,
прихванал страстно крехкия му кръст -
го завърта в бесен ритъм, огнен, бърз!

 

От крилете снежнобели омагьосан той,
демонски към пропастта във танца свой,
води ангела пленителен ... ии.. разколебан
- сал за миг… умира в красотата ням.

 

В прелюдия на вечната борба,
Ангелът намигва на смъртта,
и с последния акорд, а той е на смъртта -
Демонът замира покорен от любовта!

 

Ренета Първанова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Неповторим стил.Прекрасно, Рене!
  • Окото ми падна върху текста преди да съзре снимката. Вече бях сигурен, че този хубав, характерен със своята парадоксалност и в особено - искрящо черно - до пълна ригористичност, текст е на поетесата Ренета Първанова. Какъв по-голям атестат може да има за нечия поезия от нейната безпогрешна разпознаваемост? Приветствам те за написаното, Рени!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...