1 ene 2018, 1:37

Таралеж

  Poesía
802 0 2

Целият в бодли.

Когато го боли,

той скрива се

във себе си.

Боде навън -

един ранява,

друг прорязва,

трети белязва,

обърква,

гони 

и прогонва

друг.

Но болката

остава.

От опасността

на другия

спасява се.

Но себе си как да спаси

от себе си?

Боде го,

отвсякъде са тръни.

Не може,

не иска

да живее

в тръните.

Простор и мекота копнее.

Красота и път.

Глава подава,

бодлите си приглажда.

Осмелява се.

Да бъде цял -

и свобода,

и шир.

Да се сдружи със себе си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...