Jan 1, 2018, 1:37 AM

Таралеж

  Poetry
806 0 2

Целият в бодли.

Когато го боли,

той скрива се

във себе си.

Боде навън -

един ранява,

друг прорязва,

трети белязва,

обърква,

гони 

и прогонва

друг.

Но болката

остава.

От опасността

на другия

спасява се.

Но себе си как да спаси

от себе си?

Боде го,

отвсякъде са тръни.

Не може,

не иска

да живее

в тръните.

Простор и мекота копнее.

Красота и път.

Глава подава,

бодлите си приглажда.

Осмелява се.

Да бъде цял -

и свобода,

и шир.

Да се сдружи със себе си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....