Целият в бодли.
Когато го боли,
той скрива се
във себе си.
Боде навън -
един ранява,
друг прорязва,
трети белязва,
обърква,
гони
и прогонва
друг.
Но болката
остава.
От опасността
на другия
спасява се.
Но себе си как да спаси
от себе си?
Боде го,
отвсякъде са тръни.
Не може,
не иска
да живее
в тръните.
Простор и мекота копнее.
Красота и път.
Глава подава,
бодлите си приглажда.
Осмелява се.
Да бъде цял -
и свобода,
и шир.
Да се сдружи със себе си.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
Защо мислиш, Бог му е дал бодли? Защото се нуждае от тях. Да оцелява. ЧНГ и мно щастие, мир със себе си! paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
