1 янв. 2018 г., 01:37

Таралеж

803 0 2

Целият в бодли.

Когато го боли,

той скрива се

във себе си.

Боде навън -

един ранява,

друг прорязва,

трети белязва,

обърква,

гони 

и прогонва

друг.

Но болката

остава.

От опасността

на другия

спасява се.

Но себе си как да спаси

от себе си?

Боде го,

отвсякъде са тръни.

Не може,

не иска

да живее

в тръните.

Простор и мекота копнее.

Красота и път.

Глава подава,

бодлите си приглажда.

Осмелява се.

Да бъде цял -

и свобода,

и шир.

Да се сдружи със себе си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирилка Пачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...