12 mar 2007, 23:07

ТАТКО

  Poesía
1.2K 0 17
Между нас живее нещо непризнато,
но нещо, дето всички знаят мълком!
Каквото и да правим с тебе, ТАТКО,
все срещаме се тихо пътьом!

Мълчим и ясно двамата се знаем,
на истината ядно противим се -
че стъпка не умеем да направим,
без другия  да я предвиди.

И двамата сме горди, неотстъпни,
критични и нелеки. Темерути.
Със толкоз непризнания сме пълни,
и толкова сме неми и нечути!

А толкова до болка сме еднакви,
аз знам, че горд си да си ми баща.
Каквато и горчилка между нас да е,
гордея се, че съм ти дъщеря!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...