12 mar 2007, 23:07

ТАТКО 

  Poesía
977 0 17
Между нас живее нещо непризнато,
но нещо, дето всички знаят мълком!
Каквото и да правим с тебе, ТАТКО,
все срещаме се тихо пътьом!

Мълчим и ясно двамата се знаем,
на истината ядно противим се -
че стъпка не умеем да направим,
без другия  да я предвиди.

И двамата сме горди, неотстъпни,
критични и нелеки. Темерути.
Със толкоз непризнания сме пълни,
и толкова сме неми и нечути!

А толкова до болка сме еднакви,
аз знам, че горд си да си ми баща.
Каквато и горчилка между нас да е,
гордея се, че съм ти дъщеря!

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??