12 mar 2007, 23:07

ТАТКО

  Poesía
1.2K 0 17
Между нас живее нещо непризнато,
но нещо, дето всички знаят мълком!
Каквото и да правим с тебе, ТАТКО,
все срещаме се тихо пътьом!

Мълчим и ясно двамата се знаем,
на истината ядно противим се -
че стъпка не умеем да направим,
без другия  да я предвиди.

И двамата сме горди, неотстъпни,
критични и нелеки. Темерути.
Със толкоз непризнания сме пълни,
и толкова сме неми и нечути!

А толкова до болка сме еднакви,
аз знам, че горд си да си ми баща.
Каквато и горчилка между нас да е,
гордея се, че съм ти дъщеря!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...