ТАТКО
Между нас живее нещо непризнато,
но нещо, дето всички знаят мълком!
Каквото и да правим с тебе, ТАТКО,
все срещаме се тихо пътьом!
Мълчим и ясно двамата се знаем,
на истината ядно противим се -
че стъпка не умеем да направим,
без другия да я предвиди.
И двамата сме горди, неотстъпни,
критични и нелеки. Темерути.
Със толкоз непризнания сме пълни,
и толкова сме неми и нечути!
А толкова до болка сме еднакви,
аз знам, че горд си да си ми баща.
Каквато и горчилка между нас да е,
гордея се, че съм ти дъщеря!
но нещо, дето всички знаят мълком!
Каквото и да правим с тебе, ТАТКО,
все срещаме се тихо пътьом!
Мълчим и ясно двамата се знаем,
на истината ядно противим се -
че стъпка не умеем да направим,
без другия да я предвиди.
И двамата сме горди, неотстъпни,
критични и нелеки. Темерути.
Със толкоз непризнания сме пълни,
и толкова сме неми и нечути!
А толкова до болка сме еднакви,
аз знам, че горд си да си ми баща.
Каквато и горчилка между нас да е,
гордея се, че съм ти дъщеря!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
