Татко, татко...
"Когато пишеш, нека нито звук
за мен не ти напомня в тази къща.
Не искам мисълта, че си съпруг
поета в теб в страхливец да превръща..."
Н. Захариева
Татко, татко...
Все съм в киреча!
Одобрение дирех години наред.
Уморих се.
Уморих се, мой скъпи предтеча,
да съм мил, че и свиден... само наглед.
Да ме търсиш само, когато ме няма.
Да съм Неблагодарник пред целия свят.
А когато, завърнал се, редя камък връз камък,
да получавам погледи и думи през яд.
Събуди се! Не гледай в погрешна посока.
Не търси все във мен и кусур, и вина.
Не е тъй много нашето Време до Скока.
Колко малко знаеш за мойта съдба.
Татко, татко.
10 Юни 2002, Ломбо Есте
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Симеон Дончев Todos los derechos reservados
