Татко, татко...
"Когато пишеш, нека нито звук
за мен не ти напомня в тази къща.
Не искам мисълта, че си съпруг
поета в теб в страхливец да превръща..."
Н. Захариева
Татко, татко...
Все съм в киреча!
Одобрение дирех години наред.
Уморих се.
Уморих се, мой скъпи предтеча,
да съм мил, че и свиден... само наглед.
Да ме търсиш само, когато ме няма.
Да съм Неблагодарник пред целия свят.
А когато, завърнал се, редя камък връз камък,
да получавам погледи и думи през яд.
Събуди се! Не гледай в погрешна посока.
Не търси все във мен и кусур, и вина.
Не е тъй много нашето Време до Скока.
Колко малко знаеш за мойта съдба.
Татко, татко.
10 Юни 2002, Ломбо Есте
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Дончев Всички права запазени
