Зад хребета е татковата къща смълчана,
там където първи облакът се мръщи,
светкавица мощна тишината натрошава
и ехтят шубраците и борове могъщи.
По пътеката бавно слизам и е мрачно,
прозорците глухо пропукват в нощта,
килнат коминът изглежда призрачно,
по небето няма изгряла ни една звезда.
Стигнах до портата обрасла в бръшлян
и от времето още стои си открехната,
в ключалката вятърът е дълбоко заспал,
и Шаро го няма, да ме посрещне. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse