Зад хребета е татковата къща смълчана,
там където първи облакът се мръщи,
светкавица мощна тишината натрошава
и ехтят шубраците и борове могъщи.
По пътеката бавно слизам и е мрачно,
прозорците глухо пропукват в нощта,
килнат коминът изглежда призрачно,
по небето няма изгряла ни една звезда.
Стигнах до портата обрасла в бръшлян
и от времето още стои си открехната,
в ключалката вятърът е дълбоко заспал,
и Шаро го няма, да ме посрещне. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up