Татул

14 may 2014, 0:06

Poesía

564 1 3

Татул

Сред много палячи и домина

къде да се скриеш, душо?!

Гола, с наежени викове,

с черни мисли отдушник,

твоите сто и отгоре ядове

как да ги кротнеш, пусти!

Своето аз ще разнищиш

бяло, кахърно и никакво,

в земята ще го повиеш

да никне и в коренище жилаво.

Само да е високо нагоре,

небе да му знае името.

Чуваш ли, мое лошо подобие!

Недей да пълзиш и обвиваш!

Недей да ги галиш наужким

(имаш игли и отрова),

искай да бъдеш едничко,

но не и трева без достойнство.

Няма да могат палячите

да те досегнат и имат –

защото техни сиятелства

не знаят как се отглежда име.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.