Татул
Сред много палячи и домина
къде да се скриеш, душо?!
Гола, с наежени викове,
с черни мисли отдушник,
твоите сто и отгоре ядове
как да ги кротнеш, пусти!
Своето аз ще разнищиш
бяло, кахърно и никакво,
в земята ще го повиеш
да никне и в коренище жилаво.
Само да е високо нагоре, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация