Татул
Татул
Сред много палячи и домина
къде да се скриеш, душо?!
Гола, с наежени викове,
с черни мисли отдушник,
твоите сто и отгоре ядове
как да ги кротнеш, пусти!
Своето аз ще разнищиш
бяло, кахърно и никакво,
в земята ще го повиеш
да никне и в коренище жилаво.
Само да е високо нагоре,
небе да му знае името.
Чуваш ли, мое лошо подобие!
Недей да пълзиш и обвиваш!
Недей да ги галиш наужким
(имаш игли и отрова),
искай да бъдеш едничко,
но не и трева без достойнство.
Няма да могат палячите
да те досегнат и имат –
защото техни сиятелства
не знаят как се отглежда име.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Георгиева Всички права запазени
