Тая Лудост красива- Живота...

26 jun 2013, 8:03

Poesía » Filosófica

547 0 3

Тая Лудост красива- Живота...

Пред мен като път се извива

тая Лудост красива- Живота

и Душата ми мами с игрива

мелодия: нота по нота

от песен далечна, която

е с дъх на озон във тревите-

полегнали ниско от Вятъра,

полегнали, но не превити...

Примамна Безкрайност ме грабва,

усещам подем за летене,

а нещо ми шепне, че трябва:

да слея Пространство и Време!..

... С въпроси разнищвам небето,

гласът ми кънти из ефира,

но знам, че не може Човекът:

Боговете си сам да избира!..

Коста Качев

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.