Тая Лудост красива- Живота...
Тая Лудост красива- Живота...
Пред мен като път се извива
тая Лудост красива- Живота
и Душата ми мами с игрива
мелодия: нота по нота
от песен далечна, която
е с дъх на озон във тревите-
полегнали ниско от Вятъра,
полегнали, но не превити...
Примамна Безкрайност ме грабва,
усещам подем за летене,
а нещо ми шепне, че трябва:
да слея Пространство и Време!..
... С въпроси разнищвам небето,
гласът ми кънти из ефира,
но знам, че не може Човекът:
Боговете си сам да избира!..
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
