Под сенките на лунните лъчи
вятър и трева се любят.
В танца на пееща чешма
хлад погалва изтощената гора.
Ухае на умиращи звезди...
спомен за разпилени коси
по тъмните скали.
Неизплакани чешмяни сълзи
дълбаят в мен кървави следи,
но тази болка не боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.