Тази есен колко е смешна,
рони гроздето от лозата
в твойте ръце
и се преструва на нежна
отделяйки те от тялото ти.
Ето вън под асмата
седи сянката ти
мокра от дъжда.
С какво да те посрещна,
ако почукаш на вратата,
а аз празна чаша държа?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse