Тази есен
рони гроздето от лозата
в твойте ръце
и се преструва на нежна
отделяйки те от тялото ти.
Ето вън под асмата
седи сянката ти
мокра от дъжда.
С какво да те посрещна,
ако почукаш на вратата,
а аз празна чаша държа?
© Георги Динински All rights reserved.

Ако е мъж - вдигай капака на бъчвата да слагате гроздето и хубаво го омачкайте, та да ферментира по-добре! Пък и ще се намери все някой комшия да помогне да напълните чашите!