Тази есен колко е смешна,
рони гроздето от лозата
в твойте ръце
и се преструва на нежна
отделяйки те от тялото ти.
Ето вън под асмата
седи сянката ти
мокра от дъжда.
С какво да те посрещна,
ако почукаш на вратата,
а аз празна чаша държа?
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up