Тази Жена,
по която вехна сега,
моите мисли разбърква с лъжица.
Тя е бистрата,
сладка вода,
дето в сърцето ми нежно се втича...
Тя е въздухът,
утринен, горски,
във шепата моя - сетен петак!
Целувам,
прегръщам
очите, косите, краката ѝ боси... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse