Тази която....

20 sept 2018, 22:54

Poesía » Otra

1036 2 4

Осъждаш устните ѝ без да знаеш,
безмълвни, как крещят в нощта..
В червените нюанси, молят Бог да
я избави от черна нощ и самота...

И дъжд когато тихо капе
по нейните клепачи сутринта,
събужда бедното сираче
на прага свило своята снага.

Осъждаш силуета ѝ напразно,
прибира се сама във тъмен час.
По раменете ѝ дори не трепват,
раните порязани с елмаз.

И лунните сълзи когато я докосват,
червените ѝ устни се превръщат в белота.
И твоите слова се губят по паважа
от леден страх и суета...

Тя знае тайните, които пазиш
и болката ти скрита в есенна мъгла.
Докосва нежно или си отива
безмълвна, както си я пожела....

автор: Моник Валерѝ

дата: 19/09/2018 г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.