20.09.2018 г., 22:54 ч.

Тази която.... 

  Поезия » Друга
715 2 4

 

Осъждаш устните ѝ без да знаеш,
безмълвни, как крещят в нощта..
В червените нюанси, молят Бог да
я избави от черна нощ и самота...

 

И дъжд когато тихо капе
по нейните клепачи сутринта,
събужда бедното сираче
на прага свило своята снага.

 

Осъждаш силуета ѝ напразно,
прибира се сама във тъмен час.
По раменете ѝ дори не трепват,
раните порязани с елмаз.

 

И лунните сълзи когато я докосват,
червените ѝ устни се превръщат в белота.
И твоите слова се губят по паважа
от леден страх и суета...

 

Тя знае тайните, които пазиш 
и болката ти скрита в есенна мъгла.
Докосва нежно или си отива
безмълвна, както си я пожела....

 

автор: Моник Валерѝ

дата: 19/09/2018 г.

© Моника Стойчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??