Vedrin (Ясен Ведрин)
212 762
9 feb 2018, 21:24

Тази крушова сянка 

  Poesía » De amor
413 3 4

Тази крушова сянка те помни, пчелице заминала.
Сладък сок ми се стича по устните. Лепне, более.
В зимна треска трепери душата ми, вече изстинала.
Тайно биле си търся. И печката, стъкната, грее.

 

Нощен, вятърът гони листата, по тебе увехнали.
Месечината крие снагата си, без да те взира.
А в стените игривото пламъче шепне на ехото -
да се върне гласът ти... И топъл, звънлив, да не спира.

 

В тази крушова сянка - дърво съм с пресъхнали корени.
За очите ти черни съм жаден. Така ми се пие.
Стари сънища, медени, палят ме с жар, непреборени.
И сърцето, уж бяга, но няма къде да се скрие.

 

Със любовния танц на пчелите, върни се, несретнице!
Зажужи пред лицето ми! Споменът в жило да пари!
За да видя в очите ти моите пориви, летните,
под гердана немирен, нанизан със златни пендари...

 

Ясен Ведрин
(Жълтици в дъбовата ракла)

© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados

Приятели, искам да ви направя съпричастни на моите стихове, посветени на българите от старо време. Една отминала епоха, един старовремски дух, едно цветно и неподправено битие! Приятен прочит и бъдете благословени!

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви - Маргарита, Влади и Меги! Ако дървесата край влюбените можеха да говорят - сигурно биха били поети!
  • Прекрасно!
  • Поезията ти е толкова самобитна и уютна, със стъкмената печка, крушовата сянка и пчеличката, която лирическия чака...
    Описанията са толкава живи и лирични, че несъмнено пренасят читателя в онова забравено време, изпълнено с трепет и омая.
    Благодаря ти, че споделяш тази поезия с нас Ясене, тя стига дълбоко до сърцето ми!
  • Много ми хареса!
Propuestas
: ??:??