Vedrin (Ясен Ведрин)
212 757
9.02.2018 г., 21:24 ч.

Тази крушова сянка 

  Поезия » Любовна
5.0 / 6
466 3 3
Тази крушова сянка те помни, пчелице заминала.
Сладък сок ми се стича по устните. Лепне, более.
В зимна треска трепери душата ми, вече изстинала.
Тайно биле си търся. И печката, стъкната, грее.
Нощен, вятърът гони листата, по тебе увехнали.
Месечината крие снагата си, без да те взира.
А в стените игривото пламъче шепне на ехото -
да се върне гласът ти... И топъл, звънлив, да не спира.
В тази крушова сянка - дърво съм с пресъхнали корени.
За очите ти черни съм жаден. Така ми се пие.
Стари сънища, медени, палят ме с жар, непреборени.
И сърцето, уж бяга, но няма къде да се скрие. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Приятели, искам да ви направя съпричастни на моите стихове, посветени на българите от старо време. Една отминала епоха, един старовремски дух, едно цветно и неподправено битие! Приятен прочит и бъдете благословени!

Предложения
  • kalli (Даниела Паскова) "Живот на 360 градуса"
    "Живот на 360 градуса"
  • Роби (Роберт) Не можеш самотата да излъжеш
    Когато ме потиска тишината и утрото безкрайно е далече, със образи насищам тъмнината и стаята ми не ...
  • vega666 (Младен Мисана) Метаморфоза
    Върхът, небето, после е безкраят... Готическата яснота огледала се в мумиите на мечтите. Тук няма пт...
  • diesto (Данаил Антонов) Различен...
    Различен съм от твоите любови. От знайните и тези - анонимните. Тестото ми замесено с отрова е. Убив...

Още произведения »