27 nov 2020, 13:35

Тази лъжа

  Poesía » Otra
1K 7 14

Изчистих градината от измръзнали липси.
Пощата - от известия и реклами.
Раклата - от кенарени ризи,
чашите - от уморени пиянства.


Преместих времето в друго време.
Паякът хипнотизира часовника.
Секундантът жумя срещу дуела
на нежността ми с иронията.


Задрасках в плана си точните дати,
непознатите номера в тефтера,
рецептите по вкуса на приятели
и стиховете от страх и нерви.


Сега се оставям колкото - толкова
на неочакваното и нищотото...
И съм спокойна, че ако дойде
тази лъжа,
започва на чисто.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мисля, че равносметките раждат песимизъм, Мите и в този стих е така, а отделеното време нека е за търсене на благодарности - далечно е от равносметките, когато търсим причина да благодарим за всичко - няма как да не намерим...няма как да не видим себе си с опрощаващото око и това да не ни накара да простим всичко на всички....
    Тогава е чисто... и няма лъжа - има само Любов!
  • Човек винаги трябва да отделя време за равносметка и тогава именно има възможност да започне на чисто.
  • Благодаря ви за отделеното време и проявено внимание. Хубава вечер!
  • Поредното оригинално и интересно стихотворение! Поздрави!
  • "Пощата - от известия и реклами." - и аз я чистя често, особено рекламите - изпращам ги баaaк то дъ сендър

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...