27 нояб. 2020 г., 13:35

Тази лъжа

1K 7 14

Изчистих градината от измръзнали липси.
Пощата - от известия и реклами.
Раклата - от кенарени ризи,
чашите - от уморени пиянства.


Преместих времето в друго време.
Паякът хипнотизира часовника.
Секундантът жумя срещу дуела
на нежността ми с иронията.


Задрасках в плана си точните дати,
непознатите номера в тефтера,
рецептите по вкуса на приятели
и стиховете от страх и нерви.


Сега се оставям колкото - толкова
на неочакваното и нищотото...
И съм спокойна, че ако дойде
тази лъжа,
започва на чисто.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мисля, че равносметките раждат песимизъм, Мите и в този стих е така, а отделеното време нека е за търсене на благодарности - далечно е от равносметките, когато търсим причина да благодарим за всичко - няма как да не намерим...няма как да не видим себе си с опрощаващото око и това да не ни накара да простим всичко на всички....
    Тогава е чисто... и няма лъжа - има само Любов!
  • Човек винаги трябва да отделя време за равносметка и тогава именно има възможност да започне на чисто.
  • Благодаря ви за отделеното време и проявено внимание. Хубава вечер!
  • Поредното оригинално и интересно стихотворение! Поздрави!
  • "Пощата - от известия и реклами." - и аз я чистя често, особено рекламите - изпращам ги баaaк то дъ сендър

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...